Скъпа Роси, Аз съм твоята Съпротива и съм тук, защото те обичам по начина, по който знам. Аз съм гласът, който се появява, когато се каниш да направиш крачка напред. Не съм тук, за да те саботирам – аз съм тук, за да те пазя. Страх ме е. Страх ме е, че ако се разтвориш още малко, пак ще се разочароваш. Че ако повярваш истински в себе си, някой ще те нарани, ще те отхвърли или няма да те види. Помня колко пъти си давала всичко от сърце и си оставала сама с болката си. Опитвам се да те спра, защото не искам да преживееш отново усещането, че не си достатъчна. Не искам да се изтощиш, да се изгубиш в очаквания, да вложиш сили там, където няма да бъдат оценени. Когато те карам да отлагаш, да се съмняваш, да се уморяваш предварително – аз си мисля, че те защитавам. Аз нося спомени. Носѝя гласове от миналото, думи, които са те свивали. Нося страха, че ако тръгнеш с пълната си сила, ще бъдеш „твърде много“ или „твърде уязвима“. Истината е, че и аз съм уморена. Да стоя на пост непрекъснато. Да съм нащрек. Да очаквам опасност навсякъде. Аз не знам как да правя нещата по друг начин. Знам само това – да спирам, да забавям, да се съмнявам. И го правя, защото вярвам, че така те пазя жива и цяла. Моля те, чуй ме. Не ме гони. Не ме мрази. Аз съм част от теб, която просто се страхува да те загуби. Твоя, Съпротивата Скъпа моя Съпротива, Чувам те. Виждам те. И ти благодаря. Благодаря ти, че си била с мен в моментите, когато съм нямала сили да се защитя сама. Благодаря ти, че си поемала удара, когато съм се чувствала малка, несигурна или сама. Знам, че всичко, което си правила, е било от грижа – макар и понякога болезнена. Искам да знаеш нещо важно: вече не съм същата Роси. Имам повече осъзнатост, повече опит и повече връзка със себе си. Вече усещам границите си. Вече мога да спирам, да избирам и да се грижа за себе си по нов начин. Разбирам страховете ти. Разбирам защо искаш да ме пазиш от разочарование, болка и отхвърляне. Но искам да те успокоя – днес имам ресурси, които тогава нямах.