Отправна точка в Духовността е Истината и поемането на Отговорност. Няма как да си “духовен” и да виниш, осъждаш и критикуваш другите, за състоянието, в което ти се намираш или за положението, в което е света. Защото в “духовността” разбираш, че няма никой друг тук, освен теб и мен. Но аз не съм никой друг, освен теб. И ти не си никой друг, освен мен. Аз и ти сме заедно. Аз и ти сме едно. И ако ти виниш мен за състоянието, в което се намираш, то тогава ти отказваш да поемеш отговорност за живота си и по този начин завинаги ще останеш роб на заблудите, които са те обладали. Истината разбива илюзиите, Истинската Духовност разбива илюзиите, тя не ги създава, тя ги елеминира. И има един начин да разбереш дали в момента си под въздействието на илюзия, попитай се: - Как се чувствам в момента? - Ако се чувстваш потиснат, тъжен, нещастен, мрачен, враждебен, ядосан, виновен, с тежка енергия и настроение, то тогава ти си под въздействието на една илюзия. - Но ако се чувстваш лек, радостен, уравновесен, спокоен, хармоничен, в мир със себе си и околната среда и в покой с това, което е, то тогава ти не си под въздействието на илюзия, а си видял Истината и следователно можем да те наречем духовен човек, просветлен човек, защото не си роб на заблудите, които умът ти създал, освободил си се от оковите на илюзорното и си се превърнал в свободен човек. Именно това е вкуса на Истината и на истинското излъчване на духовния човек, всичко друго е лъжа, преструвка, лицемерие и фалш. Освободи се от Илюзията. Живей в Истината. Бъди Истината. И ти ще си духовен човек. ~ Станислав Стоименов