Благодаря,Ради,за дългия пост.И аз бих искала повече да се доверя на тялото си ,отколкото на стандартизирано меню.Има моменти,в които много ясно "чувам"какво и колко му се яде.Хранила съм се така в някакви периоди и чувството на свобода е несравнимо.Тук все повече се забатачвам,като тръгна с готовото меню.Още не успявам да се съобразя и със седмичните менюта,а вече сме трета седмица и дори не знам какво трябва да се яде сега.Нещо много се напрягам,а напрежение за мен е равно на хаос и преяждане.Иначе и аз имам достатъчно движение-ходене пеша и фитнес.С килограмите не мърдам,такъв запек и нервност не съм имала.Иска ми се да видя положителни промени,за да не обезкуражавам другите,но не са много засега.Може би и аз имам непоносимости,но ако трябва да се откажа от яйца и сирене примерно,ще ми дойде too much.И ми се ще чатът да е по-активен,тук е много вяло,няма енергия.Като съм била по други групи / а аз съм била в много такива/,Viber ври и кипи и човек се запалва от общата енергия,нещата започват да се случват.Казвам това не като критика,а като въпрос "Какво да променим,че да се задвижи колелото?".Срещите с Веси в сряда са чудесни,но не са достатъчни.Всеки сам чете, образова се и прилага за себе си нещата,но я няма енергията на групата.