2h • General discussion
Когато бях „перфектен“, точно тогава не ми се получаваше.
Имаше период, в който правех всичко „както трябва“.
Бях внимателен.
Отговарях навреме.
Слушах.
Не влизах в конфликти.
Стараех се да бъда разбиращ и спокоен.
Отстрани изглеждах като перфектния мъж.
И точно тогава… нищо не се получаваше.
Жените ми казваха, че съм „страхотен човек“.
Че съм „много добър“.
Но или нямаше химия,
или изведнъж интересът им изчезваше.
Тогава не разбирах защо.
Мислех, че трябва да дам още. Да се старая повече.
Истината беше болезнена:
бях перфектен… но бях удобен.
Бях внимателен… но без позиция.
Бях добър… но без ясно изразено мъжко ядро.
Спрях да се опитвам да бъда „перфектният избор“.
Започнах да бъда човек със стандарти, граници и собствена посока.
И тогава динамиката се обърна.
Понякога проблемът не е, че не си достатъчно добър.
Проблемът е, че се опитваш да бъдеш безгрешен.
А това убива привличането.
0
0 comments
Когато бях „перфектен“, точно тогава не ми се получаваше.
powered by
skool.com/denis-dimovs-group-4064
Влез в тази общност, ако искаш да направиш така, че жената до теб да се привлича към теб все повече и повече и да те уважава като мъж.
Suggested communities
Powered by