Болката · Better You

Болката

Днес няма да говоря, днес ще пиша.

Отваряйте пуканките.

Поздравления за тези които стигнат до края!

Знаете ли защо стомаха е по-умен от мозъка? Ами защото той ти “казва” когато е празен, а мозъка не. Но това е друга тема.

Днес няма да пиша за бизнес, нито за мозъка, днес ще пиша за нещо в нас, нещо което негов дом е сърцето което бие в гърдите ни.

Там са скрити много тоайни. Всички емоции и чувства са там. В него е извора на безграничната сила.

Но и за това няма да пиша. Това за което искам да споделя от опит, от чуто и прочетено е БОЛКАТА.

Всеки иска не иска се сблъсква с нея, някои не я разбират, други я разбират и приемат, трети я отхвърлят всячески - а тя се връща и връща като бумеранг.

Има болка на тялото в следствие на преумора, приятна тренировка, удоволствие от катерене в планината, каране на ски с часове, и т.н., но всичката тази физическа болка не е тази за която искам да пиша.

Болката в гърдите е тази която бива неразбрана и може да “убие” човек.

Но нека оставим тя самата да говори:

АЗ – БОЛКАТА

Здравей, човеко. Аз съм Болката. Да, същата, която не искаш да усещаш, от която бягаш, която кълнеш и която обвиняваш всеки път, когато живота те удари. Искам да ти кажа защо се появявам. Не за да те наказвам. Не за да те съсипя. А за да те събудя.

Защо идвам при теб?

Аз идвам, когато нещо вътре в теб е криво, но ти си се научил да мълчиш. Идвам, когато живееш чужди очаквания и чужда вина. Когато носиш неща, които не са твои, но ги влачиш като камъни през живота си.

Понякога идва Вината. Тя е нервна, строга, понякога жестока, понякога спасител. Но често тя е вкарана насила в живота ти още от дете. Ти я използваш като инструмент — да контролираш другите, да наказваш себе си, да избягваш директните разговори, да се криеш от истината.

И тогава аз — Болката — започвам да набъбвам. Защото когато мълчиш истината си, тялото ти започва да говори вместо теб. Защото когато трупаш вина, започваш да се задушаваш под непотребни товари.

Аз не идвам да те унищожа. Идвам да те спра. Да ти кажа: “Не така. Това не си ти. Погледни.”

Какво ти показвам?

Показвам ти, че 99% от вините, които носиш, не са твои.

Не си виновен за скандалите между родителите си. Не си виновен за чуждата болка. Не си виновен, че някой не е доволен от живота си.

Но ти си се научил да преглъщаш чуждите вини, докато собствените ти нужди остават последни.

Показвам ти, че бягството от конфликти създава още болка.

Когато вместо да кажеш “не”, използваш вина, мълчание, прикрита агресия, аз ставам по-силна. Ти вярваш, че така избягваш раната. А всъщност я разширяваш.

Показвам ти, че истинската болка идва от несправените разговори.

От неизказаните чувства. От отложените решения. От забравените “искам” и погребаните “не искам”.

Показвам ти, че когато прехвърляш вините на другите, губиш силата да се промениш.

Промяната започва винаги отвътре. И когато спреш да сочиш, започваш да лекуваш.

Какво трябва да разбереш

1: Болката е сигнал, не наказание.

Идвам, когато ти си се отказал да чуваш себе си.

2: Чуждата вина не е за носене.

Отхвърли вините, които са ти вменени от страхливи хора, които не са могли да се изправят пред истината.

3: Да сбъркаш не означава да си лош.

Грешката е действие. Лошотията е намерение. Ти рядко имаш лоши намерения.

4: Истинската промяна идва, когато поемеш отговорност само за това, което е твое.